Get Adobe Flash player

052 / 501 325

052 / 570 670

от цялата страна

Как разбрахте за нас?

1 Оставащи гласа

jVS by www.joomess.de.

Вашето мнение

Email:
Тема:
Мнение:

  

КАЛОЛЕЧЕНИЕ И ЛУГОЛЕЧЕНИЕ

  
  Калолечението /Пелоидотерапия – от гр. Пелос – кал, тиня/ е ефективен метод на лечение, познат и използван от дълбока древност до наши дни. Лечебните свойства на калта са били известни на древните египтяни, римляни, гърци, индийци. За калолечение се споменава още 30 век пр.н. ера в папируса “Кахун”. В индийската книга Аюр-Веда /книга за живота от 8 в. пр.н. ера/ се споменава за лечението на някой гинекологични заболявания с кал. В продължение на много векове то е било широко използвано и достояние на народната медицина. В древния т Египет приложение намирала добиваната кал (тиня), от коритото на река Нил, след отдръпването на нейните води и с нея лекували ставни заболявания. Известният древен лечител Гален /2-ри в./ също препоръчва тялото на болният да се затрупва с кал при хронични възпаления, отоци, хемороиди, упорити болки и др. По-късно по време на Първата и Втората световна война, преди откриването на пеницилина, лечебната кал широко се е използвала за лечение на рани под формата на компреси, обвивания или директно прилагане.
  Основател, на научното калолечение в България, е проф. П. Стоянов. Още в 1905 г. той започва да прилага калолечение във Варненският Морски санаториум. Проучва калонаходищата край Шабла, Балчишка Тузла, Варна и Поморие. Негови са и първите научни публикации, както у нас, така и на международни кворуми. Съществен принос за проучването на българските калонаходищата и терапевтичната им ефективност имат А. Продромов, К. Гекова, Г. Козовски, Т. Танев, В. Марков, В. Куситасева, Е. Иванова, М. Ангелова, Д. Караколев, Д. Кръстева, К. Щерев, Л. Владева, Г. Задгорски, С. Козарева и др.
  България е изключително богата на балнеологични ресурси – минерални води и лечебна кал, които са се използвали още в древността. С най - голямо значение са находищата с лиманна, торфена, и минерално - изворна кал. Предимството на българското калолечение са не само ценните видове кал, с доказан лечебен ефект, но и възможността за провеждане на комплексно лечение, с много други природни дадености, като благоприятен климат, море, слънце, минерални води, и топла морска вода, просторни плажове със ситен и чист пясък. Съчетанието на пелоидотерапия, със съвременните преформирани физикални фактории, като физиотерапия, лечебна физкултура, масажи, повишава изключително терапевтичната имефективност.  Дългогодишните, научни проучвания показват, че България притежава практически неизчерпаеми количества калолечебни ресурси, с разнообразен състав и произход.
Крайморски /лагунно-лиманни/ калонаходища
  Тези калонаходища са разположени по Черноморското крайбрежие на дъното на солени езера, наречени лимани. Лиманите са в непосредствена близост до морето и ги отделя тясна, няколко метра коса, през която се просмуква солена морска вода. От север на юг са разположени езера с калолечебни находища, като Шабленско, Русалка, Балчишка Тузла, Варненско езеро, Поморийско езеро и Атанасовскоезеро.
  Лиманната кал /mud, Schlamme, fangi/ е еднородна, гъста, пластична маса, с черен цвят, с миризма на сероводород. Образуването е изключително бавен процес по 1 мм на година при подходящи условия. Тя е с предимно неорганичен състав. До голяма степен нейният лечебен ефект се определя от физичните и физико - химичните й свойства. С подобни физико – химични свойства е калта в Израел, Мъртво море /с по-голяма соленост/ , в Румъния, Текир гьол на Черно море и на Кримския полуостров, Украйна.
  Кал се добива и от Балчишка Тузла.
  Варненско езеро - средно сулфидна с добри качества , но езерото е промишлено замърсено.
 Поморийско езеро - средно сулфидна кал, с добри физични показатели, запаси 1 448 000 т.
 Атанасовско езеро - калта е средно сулфидна с добри физични показатели, запаси 60 000 т.
  Наличието на минерална вода позволява комбинирането и за питейно, и външно приложение с калолечение.
  Лечебната кал представлява ценен природен продукт богат на химични и биологични съставки, като йони, киселини, витамини, които са особено важни при лечението на много заболявания, и като цяло оказват комплексно, лечебно влияние, върху организма. Калолечението се препоръчва при заболявания на външните и вътрешните полови органи на жената, стерилитет и различни гинекологични заболявания. Терапевтичният ефект от това лечение се свежда до комплексното въздействие на всички фактори на лечебната кал, между които основна роля играе термичният, химичният и механичният фактор. Топлинното въздействие способства за разширяването на съдовете, ускоряването на кръвообращението в тях, повишава температурата в подлежащите тъкани, ускорява обменните процеси. Механичното въздействие на калта оказва влияние на дълбоките тъкани и усилва разпространението на топлината. От химичните фактори действие, върху организма оказват органичните и неорганичните вещества, биологически активните вещества, микроелементи, газове и др.     
  В резултат на проведена терапия, с лечебна кал, се наблюдава подобрение на обменните процеси, повишават се защитните сили на организма, също така и трофиката на тъканите. Нивото на кръвната захар и холестерола спада. Стимулира се половата система и много други дейности на човешкия организъм.
Калолечението лекува заболявания на:
     ·         опорно-двигателната система
·         периферната и централната нервна система
·         мъжката пикочно - полова система
·         женската пикочно - полова система
·         заболявания на кожата
·         стомашно - чревния тракт, черен дроб и жлъчни пътища
·         кръвоносните съдове
·         професионални заболявания
·         обменни заболявания
Заболявания на опорно-двигателната система
·         Възпалителни ставни заболявания - ревматоиден артрит, други артрити - инфекциозни, обменни, псориатични
·    Дегенеративни ставни заболявания - остеохондроза - всички форми, стадии и локализация
·       Травматични заболявания на опорно - двигателната система и състояния на фрактури, луксации, контузии.     
Заболявания на периферната и централната нервна система
·       Неврити и радикулити от инфекциозно, токсично, травматично естество
·       Дискова болест
·       Лумбо - ишалгичен синдром
·       Детски церебрален паралич
·       Състояние след полиомиелит
Заболявания на мъжката пикочо-полова система
·       Простати, везекулит, заден уретрит, епидимит, олигоспермия, орхит - три месеца след острия период
Заболявания на женската пикочо-полова система
· Колпити, ендоцервицити, ендометрити, параметрити, салпингоофорити, овариална хипофункция, дисменорея, стерилитет
Заболявания на кожата
·         Псориазис вултарис
·         Невродермит
·         Сухи екземи
Заболявания на стомашно-чревния тракт, черен дроб и жлъчни пътища
·        Хиперацидни гастрити
·        Язвена болест на стомаха и дуоденума
·      Хронични хепатити, холецистити, холенгити, холенгиохепатити
·  Дискинезии, перигастрити, перидуодените, перихепатити, перихолецистити
·        Дискинезия на жлъчните пътища
·        Колити
Заболявания на кръвоносните съдове
·        Остатъчни явления след тромбофлебит - не по-рано от третия стадий след острия стадий
·       Облитериращ ендартерит и облитерираща склероза на съдовете на крайниците
·         Ангионеврози /болест на Рейно, акроцианоза/
Професионални заболявания
·         Вибрационна болест
·         Болести на пренапрежение на крайниците
·         Хронична оловна интоксикация
Обменни заболявания
·         Затлъстяване
·         Подагра
·         Лек диабет /с диабетна полиневропатия/
  Калолечението предизвиква дълбоко и продължително сгряване на вътрешните органи, активизира кръвообращението и обменните процеси в организма. В състава на лечебната кал влизат метали, витамини, хормони, биостимулатори. Те помагат при заздравяване на счупвания, изгаряния, следоперативни белези. Лечебната кал лекува проктит и простатит,  хроничен бронхит и пневмония, калолечението е абсолютно противопоказно при заболявания на кръвта, при всякакви видове новообразувания /много пъти хората дори и не знаят за съществуването им/, при нарушена функция на яйчниците, при бременност, болести на сърцето и бъбреците, при варикозно, разширени вени. А при състояние на треска и тежка хипертония тази процедура /температурният режим достига 36-42 градуса/ може да доведе и до летален изход. Затова е важно дори здрави хора да прилагат тази процедура много внимателно. Тя може да се прилага частично, защото пълното обвиване с лечебна кал е голямо натоварване за организма, то направо си е изпитание.
  Към калолечението трябва да се подхожда много внимателно! Във всички случаи лечението зависи от стадия и степента на заболяване и само след индивидуална консултация,  се провежда под строг лекарски контрол.
Противопоказания за калолечение:
·         повишена температура
·         кръвотечение
·         инфекциозни заболявания
·         остър възпалителен процес
·         острият стадий на всички заболявания
·         злокачествени тумори
·         злокачествена и други тежки анемии
·         тежко изтощение, независимо от причината
·         състояние след инфаркт на миокарда
·         състояние след мозъчен инсулт /кръвоизлив или тромбоза/
·         често кървяща язва на стомаха и дванадесетопръстника
·         нефрити и нефрози
·         хипертонична болест ІІІ стадий /по Ланг/
·         сърдечна декомпенсация ІІ и ІІІ степен
·         стенокардия
·      тежко заболяване на белите дробове / активна туберкулоза, белодробен абсцес, пневмосклероза и бронхиектазии/.
·         Бременност
·         психични заболявания
·         варици
  Като сложен природен продукт, въздействащ на организма, чрез своите химически, физически, топлинни, електрически и други фактори, лечебната кал се прилага с различна концентрация, температура, локализация, продължителност, и брой на калните процедури. Същевременно калната процедура може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други курортни, естествени фактори – морска, или минерална вода, луга, рапа, слънце, пясъколечението, както и с физиотерапия, лечебна гимнастика, масажи, медикаменти.
  Методът на калолечение се определя още от възрастта и състоянието на болния – фаза на болестния процес /остър, подостър, хроничен/, състояние на нервна, сърдечно - съдова система /кръвно налягане, съсерваемост на кръвта и др./, сезона и др.
                МЕТОДИ НА КАЛОЛЕЧЕНИЕ
        Калолечение на открито /египетски метод/. След слънчева баня от 30 - 60 минути, т.е. след затопляне на кожата и разширение на капилярите, тялото се намазва със загрята от слънчевите лъчи гъста кал в слой от 0.5- 1 см. Болният стои на слънце или под сенник до влажно напукване на калта. Измива се на душ с топла морска вода или рапа.Една такава комбинирана процедура трае средно 2 часа.Методът е икономичен, хигиеничен и може да се прилага масово на морския бряг,край лимана или в паркова обстановка /Румъния, Италия/. Египетският метод съчетава калолечение със слънцелечение. Той се понася леко от болните. Методът разширява показанията и възможностите за калолечение при нервни и сърдечни заболявания, бронхиална астма, високо или ниско кръвно налягане, активна стомашна язва и др. Прилага се при температура на въздуха над 24 С и зависи от климатичните условия.
      Кални вани - в практиката много често се използват , като калта се разрежда с минерална, морска или езерна вода /рапа/. В Поморие се прилагат кални вани 10 - 20% суспензия /смес  кал с рапа / , при температура 36 – 38 С, времетраене 15 - 20 минути, курс от 12 – 14 вани. При въздействието на калните вани особено важно значение има химичния фактор на калта, тъй като е по - изразена кожната резорбция на водно-разтворимите химични вещества от рапата и от разтворената кал. Промените в организма са по - интензивни, лечебните резултати при ставно болни са по - добри спрямо лекуваните с апликации. Особено са подходящи при наличие на остеопороза, при подостри състояния с болеви синдром и във всички случаи, когато се налага калолечение с индиферентна температура 36 - 37С.
    Апликационен метод  - калната апликация се провежда на специална за целта коритообразна кушетка, върху която има одеало, найлон, памучен чаршаф. Върху него се поставя загрята до Т 38 – 42 С кал и тялото се намазва в слой 1 - 2 см., и се завива послойно с чаршафа, найлона, и одеало. Времетраенето на процедурата е 15 - 20 минути, след което пациента се измива на душ с морска, минерална или рапна вода. Калта отдава топлината си бързо и при минимална топлинна загуба.Топлинният фактор при калните апликации действа най-активно, а проникването на водоразтворимите съставки на калта в тялото е по - слабо, от това при ваните. Курсът кални апликации е от 12 до 14.   
        Апликациите биват:
-   цяла - на цялото тяло / без сърдечна област /
-  частична - на различни части от тялото панталон, гащета , ботуши , пояс , яка, лице, шапка и др.
     Кавитарен метод - Този метод се прилага при гинекологично болни, при стерилитет и при заболявания на мъжката полова система. Провежда се със специални инструменти /на д-р А. Продромов/
     Вагинален метод - методът е бил известен още в края на ХІХ в. в Русия, Румъния, Франция. Калта, предварително пресята се пастьоризира или стерилизира в отделни съдове на водна баня и се охлажда до Т 42 – 45 С. Във влагалището се въвежда със специален пластмасов инструмент, които също се стерилизира в дезинфекционен разтвор. С това се осигуряват необходимите санитарно - хигиенни условия. Вагиналният метод се прилага при гинекологични заболявания и особено при безплодие у жената, като се комбинира, и с цяла апликация на тялото.
     Ректален метод - Прилага се при заболявания на мъжката полова система – простатити, епидидимити, стерилитет и др. При този метод се шприцова калта в ректума с Т 42 С и пациента ляга в кална или рапна вана. След няколко часа калта се извежда по естествен начин.
      Електро – калолечение – с галваничен ток се вкарват в организма положителните и отрицателни йони на калта.
 
БАЛНЕОРЕАКЦИА ПРИ КАЛОЛЕЧЕНИЕТО
  При калолечение често след 5 - 6 процедура се появява балнеореакция, което налага спиране на процедурите за 1 - 2 дни. Тя се изразява с усилване на локалната симптоматика, а при по - силна балнеореакция към това се прибавят и общи явления. Балнеореакцията може да бъде местна и обща.
  Местната балнеореакция се нарича още огнищна. При нея се увеличават болката, отокът и локалната температура при възпаленото огнище. Най - често местната балнеореакция се явява при ревматични заболявания. Допуска се, че това се дължи на по-бързото и по-изразено реагиране на болните със ставни заболявания. По - рядко се отбелязва при заболявания на периферната нервна система, на половата система и др.
  При общата балнеореакция наред с местните симптоми са налице и общи прояви. Най-често това са уморяемост, главоболие, раздразнителност, смущения в съня /безсъние или неспокоен сън, а в някои случаи сънливост/. Нерядко се появяват болки в стави, където болният преди калолечебния процес никога не е имал оплаквания или на места, където някога е прекарал травма. Понякога болният се оплаква от безапетитие, гадене, повръщане, отвращение от цигари и алкохол. Могат да се явят смущения в артериалното налягане, болки в сърдечната област и др. Настъпват промени в лабораторните показатели - увеличава се СУЕ, броят на  левкоцитите и др.
  Същността на балнеореакцията обикновено се обяснява с временно изменение на равновесието на вътрешната среда на организма, в процеса на приспособяването му към необичайната за него среда на калолечебната процедура. Нови схващания разглеждат балнеореакцията, като настъпване на временен дефицит на макро - енергийни вещества, вследствие техният повишен разпад, при контакта на организма с необичайния дразнител – лечебната, кална процедура. Отзвучаването й е израз на бързото му зареждане с енергийни вещества и е резултат на сложни биохимични процеси. Тази енергия организмът използва за оздравителните процеси, които настъпват при калолечението. Ето защо някои автори смятат, че появата на балнеореакция е необходима. Тя говори, че организмът е способен да отреагира на дразнителя и в него да се подобри болестният процес.
  При балнеореакцията адаптивните процеси на организма към необичайният за него външен дразнител трябва да бъде във физиологични граници. Ако те бъдат надхвърлени, настъпва изостряне на състоянието на болния, което не трябва да се допуска. Докато балнеореакцията има временен характер и след нея бързо настъпва подобрение с развитие на защитно – приспособителни, и оздравителни механизми, то при изострянето, състоянието на болния прогресивно се влошава. Не трябва да се допуска преход от балнеореакция към изостряне, като затова е необходимо правилно дозиране на калолечебните процедури. Интензивността на балнеореакцията зависи от методиката на калолечението /напр. най-силна е при калните апликации/, от температурата и продължителността на процедурата, от броя на процедурите, от честотата на прилаганите курсове през годината, от състоянието на организма и болестния процес. За нея е от значение допълнителното влияние на климатични и метеорологични фактори. Балнеореакцията е по - изразена в курортни условия, където действието на климатичните фактори се суперпонира към дразнещия ефект на калолечението. При средно силна балнеореакция процедурите могат временно да се прекратят или болният да приеме медикаменти. При силна балнеореакция с поява на общи явления се налага преустановяване на калолечението и прилагане на лекарствени средства, за да избегне изостряне на състоянието на болния. При слаба балнеореакция калолечението се прилага без промяна. Не рядко болният въобще не отчита балнеореакция, но и в тези случаи съществуват биохимични изменения.
  Балнеореакцията може да се появи още при първите няколко процедури. Най-често е обаче по средата на калолечебния курс, обикновено между 4 и 6 процедура. По - рядко може да се появи късна балнеореакция - след калолечебния курс.
  Болните не трябва да се страхуват при поява на усилване на местните оплаквания. Тази балнеореакция бързо отзвучава и настъпва подобрение. При поява на по-изразена балнеореакция, особено на общи явления, се налага лекарски контрол.
·     Калните процедури се назначават по преценка на лекар, за лечение на основното заболяване и винаги да бъдат съобразени с придружаващите болести.
·    Слънцелечението и пясъколечението трябва да предхождат или да се правят 3 - 4 часа след калната процедура.
·  Къпанията в морето са забранени при по-голямата част от заболяванията, особено при възпалителни ставни заболявания, неврологични заболявания /ишиас, дискова болест, лумбаго/, гинекологични, възпалителни заболявания. Възможни са само когато болните са в ремисия и нямат болки. Охлаждането при морските къпания често влошава болестния процес. Морските бани преди или след калолечението са показани предимно при кожни заболявания и за профилактика.
·  Болният трябва да прави калната процедура малко след лека закуска, но никога на гладно. По време на калолечението трябва да приема много течности - сокове, минерални води, компоти, супи и повече сол с храната, понеже процедурите предизвикват изпотяване, и обезводняване на организма. Пиенето на алкохол е абсолютно забранено.
·    След калолечебната процедура болният не трябва да ползва сапун при измиването, за да не се премахне образувалата се, върху кожата минерална мантия от калта или рапата, чиито съставки продължават да проникват през кожата и да оказват нервнорефлекторно действие.
·   След калолечебната процедура болният трябва да лежи 2 часа в леглото.
·   При калолечение се увеличават възможностите от забременяване. При стерилитет, половото сношение трябва да става най - рано 6 часа след калната процедура, когато реакцията на влагалищния секрет е с по-ниска киселинност и най-чист. Провежда се в дните на овулация, а именно 10 - 15 дни от началото на менструацията.
·   При мъже с възпалителни заболявания на мъжката полова система /семенни каналчета, простатит и др./, полов живот по време на калолечението не трябва да се допуска, тъй като дразненето влошава процеса.
· При безплодие в семейството, изследването на мъжа е задължително. То е необходимо и при инфекции у жената /трихомонална, при наличие на влагалищно течение и др./.
·  Болният трябва да знае, че може да получи балнеореакция и в случай на по - изразени оплаквания да потърси съвета на лекаря.
· Двигателният режим се провежда по назначение и контрол на лекар. Не се допуска физическа работа и интензивно спортуване, които водят до пренатоварване, и влошаване на заболяването.
 
ЛУГОЛЕЧЕНИЕ
  Лугата представлява краен продукт при солодобива в Поморие. Получава се от рапата на Поморийското езеро, след изпаряването на водата в солниците и кристализацията на солта. Тя остава над солния пласт, като гъста маслоподобна течност, с жълтокафяв цвят. В нея се съдържат всички съставки на морската вода и рапата, но в по - голяма концентрация, и е близка по състав до калния разтвор, поради което оказва подобно на калта действие. В нея има калций, натрий, магнезий, хлор, бром, сулфати, хидрокарбонати, много микроелементи, органични вещества и др. При затопляне на луга по изкуствен начин, без слънчево затопляне, настъпват промени в колоидно - дисперсната система и разрушаване на йонно колоидните връзки. Освен това се разрушават термолабилните, биологично активни вещества, продукти на планктона в езерото и на отделените вещества при калообразувателните процеси. Поради това този сложен йонно колоиден разтвор не трябва да се загрява над 65°С. и, за да остане активен, неговото затопляне трябва да става на водна баня.
  Действието на лугата е задълбочено проучено от С. Консулов и С. Бачев. При болният човек, лугата оказва многостранно действие - противовъзпалително, повишава регенерационните процеси, стимулира имунобиологичните реакции на организма и др.
  Лугата се прилага в натурален или в разреден вид, в различна концентрация и количества. В практиката най- широко се използват луговите компреси. Те се прилагат главно при заболявания на опорно - двигателния апарат. При ревматични заболявания /гонартроза, коксартроза, спондилартроза, ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев, инфекциозни артрити/. При травматично - ортопедични заболявания (травми на меки тъкани, кости, навяхвания, изкълчване на стави, счупвания/. При неврологични заболявания /невралгии, неврити, плексити, дископатии/. За целта лугата се използва в натурален вид, след затопляне на водна баня. Натурална луга се ползва и за лечение на трудно зарастващи рани, и при кожни заболявания, като псориазис , невродермити, екземи, косопад, и др.
В различно разредени водни разтвори лугата се прилага чрез:
·         плакнене на устата при заболявания на венците
·         инхалации при заболявания на горните дихателни пътища
·    чрез пиене при заболявания на стомаха, червата. жлъчните пътища, бъбреците, пикочните пътища
·         чрез иригации при гинекологични заболявания
  Луголечението е намерило широко приложение в много здравни заведения в страната: лечебно - диагностични центрове, болници, рехабилитационни, здравни заведения, както и при домашни условия. Използва се предимно методът лугови компреси.
 
  КАЛОЛЕЧЕНИЕТО и ЛУГОЛЕЧЕНИЕТО изискват специализирана техника и технология за добиване на калта, и лугата. Прилагането им също изисква специални апарати.  Към тези основни, се включват и доста допълнителни процедури, свързани с лечението. Електролечение, масаж, лечебна физкултура, фитнес, подводен масаж, кални бани, кални апликации, рапни вани и различни видове функционални изследвания. Всички тези процедури могат да бъдат профилактични, без доказана болест или оплакване.
  Статистиката сочи, че докато през 1939 г., в България, са се лекували 682 болни, през 1959 г. –  6045, а през  1970 г. около 12 600. Днес тази цифра е многократно по – висока!